Колко Порти към ада“ има на земята? Някои от тях се

Колко „ Порти към пъкъла “ има на земята? Някои от тях се считат за същински порти към подземния свят, до момента в който други са спечелили името си заради впечатляващата си геология, вулканична активност, безспорна недостижимост или други характерности.

Портата на Плутон, Турция

Това е набожен храм, отдаден на господ Плутон. Мястото е преоткрито и разкопано през 2013 година, макар че подмятания за съществуването му са записани в разнообразни исторически източници.

Първоначално храмът е бил издигнат с портал и заобикаляща сцена, която води до пещера. Тази пещера е неразрешена за гости, единствено свещениците имат право да влизат в нея. Въпреки това, хората могат да седят на повдигнати седалки и да следят свещениците, провеждащи техните церемонии. Тези събития се случват при изгрев слънце, когато биковете са прекарани през региона към пещерата.

Колко „ Порти към пъкъла “ има на земята?

Пещерата е цялостна с газове, които излизат в пространството от цепнатина. Последните проучвания демонстрират, че газът е вулканичен въглероден диоксид. Концентрацията на този газ варира според от това какъв брой близо сме до входа и земята, което може да изясни за какво римските наблюдаващи виждат, по какъв начин биковете мистериозно умират, до момента в който свещениците наподобяват невредими.

Вратата на пъкъла, Кения

Разположена е сред езерото Найваша и вулканите Лонгонот и Сусуа. Целият народен парк е прочут със спиращата дъха природа, разнообразната дива природа – и, несъмнено, портата към пъкъла.

Дефилето се е образувало посредством комбинация от вулканични процеси и тектонична интензивност, която е оформила целия район в продължение на милиони години. С течение на времето водната ерозия в допълнение е издълбала дефилето. Въпреки че не е ясно по какъв начин е получил прочувственото си име, то евентуално се дължи на интензивната геотермална активност в региона. Дефилето към момента има гейзери и горещи извори, които излъчват гореща вулканична вода, която минава през гигантския канал, осигурявайки прехранване на растителността, която може да оцелее при високи температури.

Кратер Дарваза, Туркменистан

Въпреки че механически се назовава газов кратер Дарваза, локалните поданици го познават като „ Портите на пъкъла “. Огненият му искра може да се види на километри в близост. Кратерът е основан през 1971 година по случайност. По това време Туркменистан към момента е част от Съветския съюз. Група руски геолози отива в Каракум в търсене на петролни залежи. Те попадат на място с индикации за обилни находища и стартират сондажи.

Тогава обаче руската сондажна платформа инцидентно пробива солидна подземна пещера за природен газ. Част от повърхността на земята се срутва и пада, а дружно с нея и цялата сондажна платформа. След пробиването на така наречен газов джоб, стартират да изтича газ.

Той се състои най-вече от метан, който, въпреки и да не е отровен, измества кислорода, което затруднява дишането. За хората това не е кой знае какъв проблем, защото в региона няма обитаеми места в непосредствена непосредственост, само че животните, които населяват пустинята към срутеното място, стартират да измират. За да предотвратят евентуална екологична злополука, руснаците вземат решение да възпламенят дупката, като считат, че газта ще спре да гори до няколко седмици, само че това по този начин и не се случва няколко десетилетия по-късно.

Кратер Батагайка, Сибир

Подобно на кратера Дарваза, тази солидна земна част е относително нова спрямо други врати към пъкъла. През 60-те години на предишния век учените за първи път рапортуват за това, което те назовават „ мегаспад “, когато изобилното обезлесяване в Република Саха, Русия, нарушава безконечната заледеност на земята.

Местните назовават ​​района „ Вратата към подземния свят “ и е явно за какво, когато забележим голямата дълбочина от 100 метра и дълга към един километър бездна в пейзажа. Сибирският кратер Батагайка обаче не е завършил с адската си активност. Всяка година става все по-голям. Някои откриватели даже допускат, че може да се уголемява със скорост от 10 до 30 метра годишно.

Това разширение се дължи на изменението на климата в региона, което води до по-топли лета и по-кратки зими. Такива условия са неустойчиви за безконечната заледеност, която продължава да се топи.

Източник: lifestyle